Инхалации при кашлица

Ади не е от най-болнавите деца, а до тръгването на ясла не беше имала кашлица. След като, обаче, започна да ходи на ясла и мина известно време, падна в жертва на един неприятен вирус, който събори всички деца от групата. Вирусът доведе до ужасни сополи и кашлица, от която косата ми настръхваше.

Към онзи момент нямахме инхалатор (не ни се беше налагало да ползваме по-рано), а Ада категорично отказа старомодните инхалации над теджера с вряща вода. Затова, с помощта на своите гуру сили и подръчните средства измислих как да изпаряваме вода в спалнята, докато спи. В близост до главичката и, зад кошарата включвахме мултикукъра на програма за готвене на пара. Към водата добавях или сол, или лайка, или камфора. Вдишването на парите определено облекчаваше нощната кашлица и сънят на Аделина (съответно, и на нас) се подобри.

Мина седмица, Ади оздравя. Аз забравих за кашлицата и инхалациите. Тя се задържа здравичка дълго време (сравнявайки с другите деца от яслата). Аз, разбира се, се замечтах и реших, че безоблачното ни време ще продължи поне до празниците.

Да, ама не – месец и половина след първото боледуване и само две седмици преди коледната ваканция  нов вирус нахлу в живота на семействата от района и след дълго упорство и Ади се разболя. Този път кашлицата беше адска – лаеща, дразнеща детето, на интервали от около 10-15 секунди. Педиатърът беше категоричен – става дума за ларингит, който няма да ни даде мира въпреки приема на антибиотик, ако не започнем инхалации с физиологичен разтвор и предписано от нея лекарство.

И понеже ние все така си нямахме инхалатор у дома, след прегледа, който беше в края на раборния ден, звъннах на една мама гуру от квартала, чието детенце беше здраво, с молба да ми услужи с инхалатора си. Тя веднага докара чудото на науката и техниката за домашни инхалации, даде ми кратки указания и ние се заехме с подготовката на първата инхалация на Ади.

Предполагам, че всеки инхалатор се ползва по различен начин, затова, просто се следва упътването. Инхалаторът, с който ни услужиха, е компресорен, което го прави подходящ за инхалации с лекарство. Може да се ползва и от деца, и от възрастни – това беше добре, защото и аз се вредих, когато усетих първи признаци на проблем с кашлица на следващия ден. Бях чувала, че компресорните инхалатори са много шумни и плашат децата, но нашият опит не беше такъв.

Преди първата инхалация показах на Ади снимка на едно момиченце с маска от инхалатор и и казах, че и на нея ще и сложим такова нещо като на каката. След като и дадох да разгледа маската, имитирах как ще бръмчи компресорът, посмяхме се, после седна удобно и започнахме. След 5-6 минути мируване взе да и писва и направихме няколко свкунди пауза – просто спрях инхалатора и изчаках да се успокои.

И така, приключихме с процедурата. Ади беше много доволна от себе си и още докато се приготвяхме за сън, забелязах, че кашлицата се е разредила като честота. През нощта кашля много рядко за разлика от предходната нощ, когато си кашляше на интервал от 10-15 секунди, както писах по-горе. За сметка на това, продължаваше да има много обилна хрема – все така си течаха и през нощта гъсти, но прозрачни сополи, които почти напълно препятстваха дишането и през носа.

На следващия ден продължихме с инхалациите и вместо да направим само сутринта и вечерта с лекарство и физиологичен разтвор, се самоинициирахме и добавихме още две инхалации само с физиологичен разтвор – преди и след обедния сън. Кашлицата от този ден нататък почти не присъстваше като проблем, а звученето и в редките случаи, в които се обаждаше, беше коренно различно, не гърлено, а с отхрачване.

Тъй като детенцето, чийто инхалатор ползвахме, също се разболя, ние купихме инхалатор като неговия и продължихме с предписаните инхалации. Аз също започнах да усещам признаци на коварния вирус и си правих по 1 или 2 инхалации с натриев хлорид на ден. На четвъртия ден след диагностицирането и само 3 пълни дни след старта на лечението с антибиотик и инхалации бяхме на нов преглед при педиатъра, при който се установи, че Ади е напълно здрава. Кашлицата изобщо я нямаше, гърлото и гърдите бяха чисти. Хремата също беше изчезнала.

Тези положителни резултати за краткото време на лечение отдавам на инхалациите. И предишния път Ада пи антибиотик, но кашлицата продължи много дълго време, даже след като спряхме неговия прием. При предходното боледуване трябваха 3-4 дни, само за да усетим подобрение при кашлицата, докато този път, с използването на инхалатор за толкова време кашлица изобщо нямаше.

В заключение ще споделя, че до  момента на това последно боледуване аз не знаех нищо за инхалаторите и ги смятах за някаква наложена от търговците и педиатрите мода сред родителите. Но, след като усетих ефекта върху своето дете, мога с категоричност да заявя, че инхалациите ще бъдат занапред задължителна част от арсенала ми в борбата срещу настинките и вирусите при детето.