Как да се справим с бебешкия пубертет

Дъщеря ми – Аделина, е на почти 2 г. и 4 мес. По принцип, е доста разбрано дете. Независимо дали сме вкъщи или навън, рядко се стига до плач и истерии или до т.нар. тръшкане. Не че не сме имали и такива случки – имали сме, но, първо, са били по-скоро изключение, и второ, сме излизали от тях доста бързо.Това, обаче, се промени преди няколко месеца.

Полека-лека започнах да забелязвам, че Ади започва да проявява упорство за различни неща от ежедневието. В началото по-скоро се радвах. Нещата, за които отстояваше позиция, не ми се струваха важни, а и ми харесваше, че започва да проявява характер и да има собствено мнение. Но, като мина малко време, епизодите зачестиха, реакциите и започнаха да стават доста бурни и постепенно дните ни се изпълниха с противоречия.

За да стане картинката още по-пъстра не закъсняха и разногласията между мен и нейния баща как следва да постъпваме, когарто Аделина проявява инат и упорство за неща, с които ние не сме съгласни.

Какво, всъщност, е бебешкият пубертет (според моя личен опит)

Трансформацията от бебе в дете в свързана със събаряне на всички граници.

Бебешкият пубертет при своята дъщеря определям като период на скъсване с бебешкия период и навлизане в периода на детството. От бебе, което живее единствено според правилата и указанията на своите родители (понеже изобщо няма нито потребност, нито способност да създава свои), в този период нашата малка сладка Аделина се превръща в дете, което има свое мнение, свои предпочитания и умее да разграничава (поне в повечето случи и, разбира се, с подходяща подкрепа от нас) нещата, които може да получи, от тези, които не може.

За да се стигне, обаче, до това израстване тя трябва да премине през тежък етап на трансформация, който се изразява в тотално събаряне на всички построени от нас граници, в абсолютно изгаряне на всичко старо и изграждане на новото.

Основни проблеми, които имаме, в периода на бебешкия пубертет

Детето казва „не“ на всичко, детето се тръшка, не мога да позная детето си.

„Не!“

Общо взето, от началото на бебешкия пубертет бих казала, че нашата дъщеря е пълна противоположност на онова малко детенце, което познавахме. В пика на бебешкия пубертет (който, мисля, че премина) тя отказваше категорично всичко, което и се предложи, без за отказа и да има видима причина (извън факта, че е на 2 години и няколко месеца). Ади започна да казва „не“ дори на неща, които по принцип харесва. Дори се стигна до момент, в който не е чула какво и се предлага, но вече е постановила своя категоричен отказ.

„Искам това!“

За сметка на това, всички неща, които познава като забранени или под ограничителен режим, станаха фикс идея. Например, ние никога не сме били фенове на използването на мобилни устройства и компютър, като не сме изпадали в крайности – през няколко дни сме и позволявали да гледа/слуша/играе на нещо на телефона и компютъра за малко, но, когато сме и отказвали и сме предлагали алтернатива, не е имало проблем. Това, ествествено, се промени рязко със старта на бебешкия пубертет.

Яденето на сладки лакомства, което преди това дори не се е налагало да забраняваме, (просто хапваше онова, което аз и дам, и не искаше специално да и купувам нещата, които аз наричам „боклуци“) също стана едно от най-приоритетните и занимания. Мине – не мине половин час и чувам: „искам бонки“.

„Това е мое!“

Детето не споделя своите играчки и храната си с никого.

Още нещо, което е новост при Ади, е отказът да споделя – било то храна или играчки. Преди бебешкия пубертет никога не се е противила на това друго дете да си играе с нейните играчки или да яде от храната и. Но с началото на този период на трансформация нещата се промениха. Стигна се дотам, че тя започна да плаче истерично, ако аз или баща и изядем хапка от нейната храна, независимо дали тя ни е поканила да го направим или не.

„Искам да съм гола!“

Друг интересен и много предизвикателен момент стана обличането. Дали става дума за нощницата преди лягане или за облеклото преди ясла няма значение – в пика на бебешкия пубертет Ади не желаеше да бъде обличана. Това, естествено, особено през студените зимни месеци ми е изправяло косите не веднъж или два пъти. Все пак, когато се касае за нейното здраве, компромиси не може да се правят.

„Не искам да спинкам!“

Ето тук вече шокът стана пълен. Ади има железен режим за сън от съвсем малко бебе. Първо, въведохме режимът за нощен сън, а, когато броят на спанета през деня намаля – и режимът за дневен сън. Никога, ама абсолютно никога не сме имали проблеми с лягането за сън. Дори напротив – миналото лято, когато Ади беше на около 1 г. и 6 мес., навън беше още светло и аз исках да играем още, поне докато не се стъмни. Но Аделина беше непреклонна – гледаше „Сънчо“ и веднага след песничката беше залепена на вратата с: „искам горе“ (там, където са спалните ни).

След като започна бебешкият пубертет, тя стартира кампания „не на съня“. Приспиването започна да става мъка. Вместо обичайните 10-тина или 15 мин. приспиването ни отнемаше над 1 час (нещо, което в комбинация с моя нисък праг на търпение ме довеждаше до трудни ситуации).

Освен проблемът със заспиването, който включваше и редовен епизод на рев и тръшкане, се появи и нощно събуждане, придружено със силно чувство на гняв. Определено в единия месец, в който това се случваше, (може и малко повече) тези среднощни събуждания започнаха да осъществяват всички критерии на т.нар. „нощен терор“. Ади се събуждаше и започваше от раз да плаче и да се ядосва, да иска невъзможни неща, да не позволява да я пипаме и др.п.

Как се справяме с бебешкия пубертет

С бебешкия пубертет можем да се справим, като приемем, че той се случва и е важен етап от развитието.

На първо място, за мен е ключово това детето да не получава онова, за което се тръшка. Ако изпадне в истерия, настоявайки да и се даде телефона, Ади не получава телефона, докато се намира в това състояние. Отне време със съпруга ми да сме на една вълна по този въпрос, но определено, откакто той се включи и започна да прилага това правило като мен, нещата се подобриха. В крайна сметка, ако детето получи това, за което се тръшка, то получава само едно послание: това поведение работи.

Второто средство, което прилагаме и сега, е разсейването, т.е. предлагането на алтернатива. И преди, например в рамките на видеото за възпитанието на малкото дете, съм споменавала, че сме фенове на този подход. И това остава непроменено дори в периода на бебешкия пубертет. Разликата е в това, че Аделина вече е по-голяма. Тя усеща опитите за манипулация и, когато ги долови, нещата стават още по-неприятни. Освен това, все по-трудно се намира нещо, което да бъде хем привлекателно за нея, докато е в ярост, хем приемливо за нас като разумни възрастни хора.

Третото, което определено дава добри резултати, е това да се държим снея като с голям човек и да аргументираме (понякога и като онагледяваме) своите забрани/откази. Например, ако в парка види батут, който е пълен с големи деца и иска да се качи на него (а аз знам, че големите ще я ударят и на 15-тата секунда тя ще иска да излезе), аз я водя до батута, за да и покажа как играят те вътре, обяснявам и спокойно и подобно защо не мисля, че е добра идея да се качи, и предлагам алтернатива – да отидем на пързалките или пък да си купим сладолед. Когато и дам време да направи свой анализ и избор, обикновено избира добре.

Ходенето гола, пък, борихме с комбинация от методи. От една страна, отново предлагаме алтернатива на поведението („облечи се и ще излезем да играем“ или „облечи се и ще си пуснем музика“). От друга – се държим с нея като с голяма („облечи се сама, ако искаш“). Когато е топло, даваме и време. Когато е студено, аз действам като в казарма – давам време, докато преброя до еди-си-колко, като и казвам, че след това или ще дойде сама, за да я облека, или ще отида и ще я взема аз.

Игрите навън и спокойното време преди сън помагат при проблеми със заспиването и нощен терор.

При съня нещата намериха решение с идването на хубавото време. Дългите игри навън, хубавите емоции и умората са наши приятели. Освен това, промяната също е добре дошла, поне при нас. Решихме да направим крачка и да я преместим да спи в своята стая. Започнахме с обедния сън, а след това – и с нощния. Идеята, че в своята стая има свои играчки, свое голямо легло като на кака и може да слиза от леглото си, когато се събуди, и хареса. Освен това, заменихме разказването на приказки с четене на приказки от книжки – така тя може да вижда картинките. По този начин постепенно се приключи с драмите около заспиването.

Нощният терор също се повлия добре от преместването в нейната стая, от здравите игри и хубавите моменти през деня и преди сън. Като стана по-спокойна преди сън и като започна да спи сама (т.е., може би, като не чува нашите шумове, докато спим), тя се върна към непробудния сън. Още едно средство, което си измислих и започнах да прилагам, докато  нощният терор все още ни спохождаше, е да и говоря тихичко, като се съгласявам (само на думи) с това, което иска. Например, ако иска да слиза долу и да не спи, аз и казвах: „да, разбира се, ей сега ще слезем долу, няма проблем; само се успокой и отиваме“. След това, като се успокоеше, тя ставаше по-сговорчива и приемаше алтернатива.

Е, мили майки и татковци, ние все още сме в този труден етап на бебешкия пубертет, но нещата, бих казала, са под контрол. Надявам се тази статия да ви е дала някои полезни идеи или, ако не друго, поне да ви е вдъхнала кураж. Успех и до нови срещи!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *