Какво бих променила, ако раждам отново

1 година и 8 месеца след раждането на своята дъщеря – Аделина, аз все още си спомням ясно всичко, което преживях в Големия ден. Родих Ади естествено и без упойка, като преди старта на този процес смятах, че тялото и умът ми са напълно подготвени. За съжаление, се оказа, че греша. Изживяването не беше толкова положително и мисля, че има редица неща, които бих могла да поправя, ако раждам отново. В тази статия споделям с вас историята на своето раждане и изводите от равносметката, която си направих.

Как разбрах, че раждането започва?

Преди да премина към конкретните съвети, които бих дала на самата себе си, ако раждам отново, бих искала да споделя с вас как разбрах, че раждането започва.

Преди старта на раждането нямах естествено изтичане на водите. Освен това, смятам, че при мен не настъпи и падането на слузестата тапа – секрета, който запушва родилния канал и пази бебето от инфекции. Заподозрях, че раждането започва, след като ден преди термина, на обяд на 13.01.2017 г., изпитах стомашно-чревен дискомфорт, който резултира в сериозно разстройство. Бях чела за това предварително и затова случката ми подсказа, че раждането наближава.

Около полунощ, след като съпругът ми се прибра от работа, започнах да изпитвам силни болки и разпознах първите контракции. Започнахме да ги засичаме и час по-късно, когато те бяха зачестили доста, стартирах подготовката за родилното. Бях приготвила своя багаж за родилното предварително, като използвах списъка за раждане, за който разказвам в това видео:

Прием в болницата за раждане

Около 4 часа сутринта на 14.01, след като попълних необходимите документи за прием в родилно отделение и бях подложена на първи вагинален преглед за установяване на разкритието, бях приета в предродилното отделение на болница „Шейново“ с 2,5 см разкритие и доста силни болки. Бях настанена сама в една от стаите и на около час и половина ме подлагаха на нов преглед, за да се следи разкритието ми. Освен това, ми направиха и няколко записа на тонове, от които ясно се виждаше, че контракциите ми са много силни и вече са зачестили толкова, че направо се сливат.

В 9 часа сутринта след прочистване с клизма и преобличане в стерилна нощница на болницата бях приета в родилно отделение и настанена на един от столовете за раждане в родилна зала.

Ето тук идва ред на първия съвет, който бих дала на себе си, ако раждам отново:

Не тръгвай твърде рано към болницата за раждане!

Бях чела за това на толкова много места и въпреки това пренебрегнах този съвет, за което съжалявам. Болката и честотата на контракциите ме накараха да се отправя към болницата с доста малко разкритие, за което платих със самотни часове на силна болка, прекрарани в предродилно отделение. Ако раждам отново, познавайки собствените си симптоми при раждане, аз бих изчакала доста по-дълго, преди да тръгна към болницата. Така ще мога да използвам комфорта на собствения си дом и подкрепата на своя съпруг, за да си доставя облекчение на предродилните болки.

След като бях приета в родилната зала за раждане, бях поставена на стола за раждане и ми бяха включени системи с физиологичен разтвор. Въпреки че на лекцията за бременни, на която присъствах в същата болница, ни беше обяснено колко е важно родилката да се движи, да се разхожда и да роди приклекнала, аз нямах възможност да последвам тези съвети и родих легнала, което, според мен, е най-лощият вариант. Затова, ако раждам отново, бих се посъветвала:

Увери се, че твоят информиран избор на обстановка и поза за раждане ще бъде уважен!

Съществуват редица опции за раждане. Болниците предоставят възможност на жената за раждане във вода, раждане в полуклекнало положение и мн. др. Аз не бях достатъчно подготвена с информация и нямах увереността да изисквам изборът ми да бъде уважен. Следователно, още един важен съвет, който бих дала на себе си, е:

Информирай се достатъчно!

Бих посещавала курс за бременни, където да получа съвети за грижата за бременната, за подготовката за раждането, включително методите за естествено обезболяване и обезболяване при раждане чрез упойка, позите за раждане и др. п. важни въпроси.

Час и половина, след като бях въведена в родила зала, ми позволиха същинското раждане с напъни да започне. Екипът ми даваше инструкции да дишам равномерно и дълбоко, да напъвам в пика на конракцията, да стискам здраво затворени очите си и да се уверя, че при напън не напрягам лицето си и аз смятах, че следвам стриктно тези съвети. Още час и половина по-късно аз родих своята дъщеричка и останах още 2 часа на родилния стол с тежести върху корема.

След като ми позволиха да напусна родилната зала и да бъда настанена в своята стая в родилно отделение, бях сложена на една инвалидна количка, с която ме качиха в асаньор, пълен с огледала. Там с огромен шок установих, че лицето, шията и деколтето ми са покрити с напукани кръвоносни съдове, което ми показа ясно, че не съм се справила изобщо добре с правилното напъване. Тук, разбира се, трябва да отбележа, че аз не бях тренирала предварително правилно напъване при раждане и, въпреки че бях чела, че трябва да затварям очите си и да напъвам само с корема, не бях подготвена да последвам тези инструкции.

В продължение на всичко, което написах по-горе относно комуникацията ми с лекарския екип, който ръководеше раждането ми, бих искала да добавя и съвета:

Избери своя лекарски екип!

Ако раждам отново, бих направила избор на лекарски екип. Бих се уверила, че имам достатъчно здрава връзка с лекаря, който ще води раждането ми, и че с него и неговия екип гледаме в една и съща посока относно начина, по който раждането ще се случи.

Още нещо, за което наистина съжалявам и което бих променила задължително, е това, че прекарах този дълъг и нелек процес сама. Аз бях категорична, че не желая съпругът ми да присъства на раждането на нашето дете, защото смятах, че той няма да се справи добре с гледката, че след това няма да ме възприема повече по същия начин и че само ще се чувствам по-напрегната в негово присъствие. Днес, след като вече съм майка на своето първо дете, мога категорично да се посъветвам за следващо раждане:

Роди в присъствието на партньора си!

Мъжът ми щеше да ми окаже голяма подкрепа в този труден момент, да се погрижи за мен, да ми даде сили и кураж. Затова, не бих се лишила отново от неговото присъствие в родилната зала.

А ето и няколко неща, които свърших добре за себе си и които бих повторила:

  1. Храних се здравословно и достатъчно, без да прекалявам;

  2. Поддържах висока физическа активност:

  • правих упражения за бременни;
  • разхождах се много до самото раждане.

Както споделям в едно от своите видеа, посветено на грижата за тялото по време на бременността, добрата дието и движението ми помогнаха да бъда в чудесна физическа форма за раждането и ме спасиха от стрии и излишни килограми в следствие на бременността:

Накрая споделям с вас и самото видео, в което разказвам за това, което бих променила, ако раждам отново:

На тези от вас, за които раждането на тяхното детенце тепърва предстои, желая увереност и кураж! Всичко около раждането минава, но това, което остава след него е много любов. А на всички настоящи мами – бъдете здрави и горди със своите гуру сили!