Кърменето – естественият дар от природата

Кърмих своята дъщеря 1 година и 8 месеца. Бях напълно готова да продължим с кърменето, докато тя самата го желае, като очаквах то да приключи доста по-късно. Но на тази възраст – 1 година и 8 месеца, тя се отказа от любимия си шейк напълно доброволно, без да е била стимулирана за това от мен по какъвто и да е начин.

Начало на кърменето

Още щом родих и се събудих от пълната упойка, която ми бяха поставили, за да ми бъдат направени шевове след епизиотомията, акушерката ми подаде моето бебе и ме насочи да го поставя на гърдите си и да му предложа да суче. Аделина, която тежеше 3020 гр. и приличаше по-скоро на розова стафида, отколкото на бебе, засука веднага и така осъществихме първия си истински контакт, който за мен донесе наистина странно чувство.

В следващите дни акушерките в родилното отделение на болница „Шейново“ ми носеха Ади за кърмене и гушкане много пъти в денонощието. Аз щателно проверявах гърдите си за наличието на кърма, защото изпитвах недоверие към своите способности. Независимо от силното напрежение в гърдите и усещането, че те ще се пръснат, мислех, че едва ли ще пожъна голям успех с кърменето. Жените в моето семейство като цяло не могат да се похвалят с голям кърмачески стаж, а и скромният размер на бюста ми определено (разбира се, напълно безпочвено) засилваше тревогата ми, че моето бебе няма да суче дълго, ако въобще нещата потръгнат. За своя изненада установих, че през първите 2 дни от гърдите ми изтичаше гъста жълтеникава течност – коластра, а на 3-тия ден след раждането кърмата ми слезе и вече можех ясно да чуя преглъщането на своето бебе, докато го кърмя.

Кърмене и цедене

Преди да бъда приета в болницата за раждане, не си бях и помисляла за закупуването на помпа за кърма. По принцип, не си падам по излишните покупки с цел презастраховане и бях решила да оставя купуването на помпа за след раждането, и то само ако усетя нуждата от това пособие въз основа на личния си опит.

Първият ми сблъсък с помпата за кърма беше в родилното отделение. Както споменах по-горе, гърдите ми бяха много напрегнати през първите дни и независимо от лекото изцеждане с ръка, което правех, като пристисках гърдите си с длан (нещо като галене от шията в посока към зърната), положението сякаш не се подобряваше. Дежурният лекар и акушерките ме посъветсваха да опитам наличната в отделението електрическа помпа за кърма Medela. Така че след кърмене отидох до стаята на акушерките, за да изпробвам това чудо на науката и техниката и да изцедя малко количество кърма (около 50-60 мл) и – о, небеса – почувствах страхотно облекчение след процедурата. Да, но в резултат на изпомпването на по-голямо количество кърма мозъкът ми реши, че нуждите на бебето рязко са се покачили, което през нощта доведе до производството на такова количество кърма, че трябваше да ставам няколко пъти и да изцеждам малко на ръка, за да успея изобщо да си почина.

След тази случка категорично реших да се оставя в ръцете на природата и да не се намесвам изкуствено в процесите, за да не падна под ударите на хиперлактацията. След няколко дни тялото ми влезе в ритъма на нуждите на бебето и гърдите ми имаха толкова кърма, колкото е нужно за бебето ми. Спрях да изпитвам болка, макар бюстът ми да продължаваше да изглежда необичайно голям. Усещането за такава пълнота се запази още дълго време, като приключи около годинката на Ади, когато тя се отказа от нощното кърмене.

Нощно кърмене

Няма как да подмина въпроса с нощното кърмене, който силно вълнува не само всяка млада кърмачка, но сякаш и цялото общество – кърмили и некърмили, стари и млади, жени и мъже.

Преди да родя бях прегледала разни четива, в които се твърдеше категоричено, че на бебето задължително следва да се наложи режим на хранене (т.е. режим на кърмене) и че не по-късно от края на 3-тия месец след неговото раждане кърмачето трябва да бъде лишено от своето нощно хранене. В покрепа на това твърдение се обяви и педиатърът на моята дъщеричка – една иначе прекрасна жена и лекар, на който имам доверие по всички въпроси извън кърменето.

На посещението у дома след изписването от родилното (Ади нямаше още 2 седмици) тя ми обясни най-подробно, че не бива да чакам и ден повече, а незабавно трябва да осигуря на бебето 6-часова пауза между последното и първото за денонощието кърмене (т.е. да кърмя последно в полунощ и отново – около 6 сутринта). Това било много важно, за да може стомахът на бебето да си почива от храносмилането и да не се претоварва. Като млада и съвсем неопитна майка аз се доветих на прочетеното и чутото и подложих и себе си, и бебето на това мъчение известно време. Не срещнах голяма съпротива от страна на Ади, но тази мъка не продължи твърде дълго.

Скоро след същото посещение на педиатъра при Ада се появиха колики и заради тази нова напаст и търсенето на информация по въпроса бях посъветвана от много опитни кърмачки да кърмя на поискване и да забравя за глупавия режим веднъж завинаги. Аз приех техния съвет и така кърменето беше спасено. В разговорите с тези невероятни жени разбрах, че краят на нощното кърмене влече край на кърменето като цяло. Освен това, си дадох сметка, че малкото бебе не винаги може да изсуче необходимото количество кърма през деня (заради редица фактори, сред които недобрата му ориентация за ден и нощ, разсейващите фактори през деня и пр.) и често пъти компенсита със спокойното сукане през нощта. 6-часовата пауза между храненията е нещо, което следва да се прилага при децата на адаптирано мляко, но за кърмачетата това е абсолютно ненужна и вредна практика.

Изключително кърмене до захранване

Кърмих своята дъщеря без дохранване до нейното захранване на 4 месеца и половина. Кога и как захраних Ади можете да научите от това видео:

Кърменето без дохранване, обаче, не означава изключително кърмене – това ми обясниха мами, които са кърмили ексклузивно своите бебета до захранването – т.е. не са им предлагали нищо друго освен кърма, в т.ч. и вода. Правя това уточнение, понеже бих искала да споделя с вас, че аз предлагах на Ади вода за пиене още от нейното раждане наред с кърменето.

След всяко кърмене аз и давах да си пийне прясно преварена вода, колкото пожелае и директно от шише с биберон ( а не с лъжичка). Това решение взех заради страха от развиването на бактерии и гъбички в устната кухина в следствие на остатъци от майчиното мляко (т.нар. млечница). Знам, че сукането от гърда доставя млякото на по-голяма дълбочина и венците, езикът и небцето на бебето не контактуват толкова много с млякото. И все пак, рискът от създаване на благоприятна среда за развитие на бактерии и гъбички  съществува. Тази киселинна среда в устата крие риск и за бъдещите зъбки на бебето – нещо, за което говорихме с д-р Атанасова във видеото, посветено на грижата за бебешките зъби:


Освен това, аз прецених, че бебето ми се справя много добре със сукането, обича кърменето и поцоква с апетит и няма опастност да се отбие заради приема на вода. Ади си пийваше и продължава да пие доста вода, което не попречи на продължителното кърмене.

Още много може да се изпише и изговори по темата с кърменето. В заключение искам да единствено да кажа, че кърменето е един напълно естествен процес, за който тялото на жената е програмиран по рождение. Единственото, което трябва да правим, е да следваме своя инстинкт и сигналите на бебето и да не се поддаваме на внушения от хора без достатъчен кърмачески опит. През своя път на млада майка и кърмачка, аз се сблъсках с редица митове и всеки от тях разбих със собствената си глава. Ако искате да научите повече за тях, вижте това видео:


Чао и до нови срещи, мили майки гурута!