Нужни ли са правилата за детето

Една от темите, които предизвикват големи спорове между партньорите, както и проблеми в отношенията с децата и в тяхното собствено развитие, е свързана с необходимостта от правила в живота на детето. През последните години се обръща все по-голямо внимание на ранното детско развитие, като, за щастие, все повече родители фокусират своите усилия в това да разглеждат своето дете като личност, да насърчават детето да изразява своите чувства и да уважават нуждите му. Но, от друга страна, много хора попадат в капана да оставят детето да бъде водещо във взаимоотношенията родител – дете, като го натоварват с прекалена отговорност за възрастта, в която се намира, и го лишават от възможността да добие зрялост и важни житейски умения.

Прекалената свобода (твърде либералният подход към детето)

Твърде много свобода на детето

Водейки се от желанието си да дадат достатъчно свобода на своето дете и да го накарат да бъде спокойно (може би, защото самите те са расли в либерално семейство или точно обратното – били са заложници на прекалено авторитарни родители), както и мотивирани от разбирането, че така детето ще се научи да взема самостоятелни решения, доста родители отричат необходимостта от налагането на правила в живота на детето. Режимът за сън, храненето с всички на масата, ритуалите след събуждане (гърне, хигиена, обличане) се струват твърде големи ограничения на свободата на малчугана и прекалено либералните родители избират да действат алтернативно.

Детето се събужда, а след това избира дали да бъде облечено, кога да бъде облечено, дали да закуси или не, на кое място в къщата да се нахрани, както и какво да яде. Ако в конкретна ситуация родителят все пак се опита да наложи на детето постигането на определен резултат – например, родителят все пак иска да облече детето, той е готов да му даде в замяна всякакви стимулиращи награди (да гледа видео на телефона, да се качи на масата, където да бъде облечено, да яде шоколад, преди да е закусило).

Да, но подобно поведение оставя детето с усещането, че то носи отговорността за вземането на тези решения, т.е. с усещането (което не е никак далеч от истината), че детето следва да реши дали да се облече; дали да използва гърнето, когато има нужда, или да се напишка в гащите; какво да яде и в кой момент; и др.п. А детето е прекалено малко, за да може да направи добра преценка на обстоятелствата, да потисне своите моментни импулси и спокойно да направи подходящ избор за себе си, като борави с фактите от реалността. Следователно, такова прекомерно доверие, гласувано на малко дете, може да го лиши от възможността да се научи да живее щастливо в действителността, която го заобикаля. То няма да може да изгради своевременно и в достатъчна степен зрялост – да умее да контролира вътрешните си импулси и да се адаптира към (да борави добре с) действителността. Освен това, ежедневието на детето става твърде непредвидимо, защото неговите собствени импулси, които се явяват водещи, са също така непредвидими. В резултат на това, малкото дете живее без чувство за сигурност и спокойствие, а това обикновено води до все по-чести детски емоционални изблици.

Прекалените ограничения (твърде авторитарният подход към детето)

Твърде много правила

Съществува и друга крайност, която също няма да окаже благоприятен ефект върху развитието на детето. Това е твърде авторитарният подход на възпитание на детето, при който родителят сякаш забравя, че срещу себе си има мислещ човек, и се опитва да наложи правила на детето и за най-малките неща в ежедневието.

„Не ходи така“, „не дръж така молива“, „играй сега с тази играчка“, „не може да обличаш това; ще облечеш каквото съм ти приготвил аз“ и др.п. – все незначителни неща, за които родителят решава да контролира детето, без действителна нужда.

Добре е да не се забравя, че всеки човек носи по рождение нуждата от свобода. Ако ние сме твърде сурови към децата си и се опитваме да упражняваме контрол над всички аспекти от живота на детето, твърде вероятно ще предизвикаме обратна реакция. Детето рано или късно ще се разбунтува и ще пожелае да ни се противопостави.

Този подход на пълен контрол над детето разрушава връзката родител – дете, а, в допълнение, може да доведе до редица поведенчески и емоционални проблеми у детето. Още повече, вземайки всички решения вместо своето дете, ние го лишаваме от възможността да трупа собствен опит и така пречим на развитието му.

Как да въвдеме правила в живота на детето – златната среда

Най-напред, добре е да подбираме правилата, като ги степенуваме според тяхното значение.

Правила за безопасност

Правила за безопасност на детето и околните

На първо място, има неща, които детето не бива или, съответно, трябва да прави, защото противното би създало риск за живота или здравето му или за живота или здравето на околните. Такива са, например, правилата за безопасност на пътя (върви се на тротоара; не се пресича, когато идва кола; когато вървим по улица с трафик, се държим за ръка; не хвърляме топката пред колите; и др.п.), правилата, свързани с подходящото според атмосферните условия облекло (през зимата не можем да ходим по къси панталони навън; слагаме си шапка, когато духа вятър; носим чадър или дъждобран, когато вали дъжд), правилата за безопасни игри (не се скача от върха на катерушката; използваме стълбите, когато се качваме на пързалката; не хвърляме камъни срещу други хора; не удряме децата; не си играем с нож).

Спазването на тези правила следва да бъде върховен приоритет за родителя и те следва да присъстват в живота на детето, без значение дали към дадения момент на него му харесва или не. Това не означава, че трябва да наложим тези правила със сила – можем да предприемем всякакви положителни мерки, с които да стимулираме детето да ги спазва. Но ако то прояви каприз и/или желае да тества нашата реакция, следва да бъдем непоколебими.

Правила, важни за родителя

Щастлив родител – щастливо дете

Има правила, които можем да въведем, не защото от неспазването им ще последва опасност за живота или здравето на някого, а защото те са важни за нас заради нашите собствени нужди. Такива правила не бива да са много, но, все пак, имаме право на някои, без които важни за нас нужди не биха били удовлетворени и ние бихме се чувствали неприятно. Това, от една страна, ще ни помогне да се чувстваме щастливищастливият родител е предпоставка за щастливо дете), а от друга – ще даде възможност на детето да се научи, че и другите хора имат нужди и чувства, с които то би могло да се съобразява.

Тук мога да дам няколко примера, които, обаче, са напълно субективни и зависят изцяло от ценностите на всеки човек. За мен е важно у дома да се храним заедно и по относително едно и също време всеки ден. Това онзачава, че всички сядаме на масата заедно (без всеки от нас да е длъжен да яде определено количество храна) и ставаме от масата, когато приключим с храненето. Не приемаме желанието и да си играе, вместо да седне на масата с нас, нито се съгласяваме някой от нас да стане по време на вечеря, за да си играе с нея, преди да е приключил със своето хранене. Така задоволявам определени свои нужди, от което се чувствам спокойна, учим я да уважава нашите нужди и да контролира моментните си желаения и, разбира се, и предоставяме възможност да се нахрани (защото гладът е предпоставка за нервно дете).

Ненужни правила – право на избор

Оставете някои разумни избори на детето

Има правила, които са без значение, и е важно да ги отсеем от значимите. По такива теми можем да предоставим на детето свободата да избира. Можем да му предлагаме варианти, които ние самите намираме за подходящи (така на практика грешен избор няма), но дори и детето да не се спре на никое от нашите предложения и да измисли собствена стратегия, можем да го оставим да я последва.

Такива са, например, изборът на дрехи – „коя блузка искаш – синята или розовата“, изборът на маршрут – „по коя улица искаш да минем – тази или тази“, изборът на занимание- „какво искаш да правим – да слушаме музика или да играем с пластелин“, и др.п.

Давайки тази разумна свобода на детето, ние му показваме, че ценим неговото мнение, че то умее да избира само и внасяме баланс в отношенията си с детето.

Знам, че на теория нещата звучат по-лесно, отколкото са на практика. Но също така знам, че, разсъждавайки по тези въпроси, ние даваме на себе си на своите деца шанс да изградим едни по-балансирани, по-здрави и полезни и по-щастливи отношения. Значи, усилието си заслужава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *