Приказка за най-малките – „Момченцето със звънченцето“

На моята баба Невена, чието име нося.

Когато бях малка, бях много злоядо дете. Беше трудно да бъда нахранена, но винаги когато гостувах на своята баба Невена, чието име нося, хапвах добре. Това се дължи на двете приказки, които тя с радост ми разказваше при всяко хранене, докато умело буташе в зяпналата ми уста лъжица след лъжица. Едната вълшебна приказка е за известните 7 козлета („Седемте козлета“), а другата, която се превърна в най-любимата ми сред всички любими, е приказка, която до този момент нито съм срещала в интерент пространството и книгите с приказки, нито съм чувала от други хора. Казва се „Момченцето със звънченцето“.

Припомних си я покрай моята малка сладка Аделина, която на 14.01.2018 г. навърши цели 2 години. Ади се влюби в „Момченцето със звънченцето“ точно като своята мама гуру и ме кара да и я разказвам непрекъснато, и то не по веднъж. Затова, мисля, че и други мъници може да се заинтригуват от тази сладка приказка и с обич и благодарност към своята баба я споделям с вас.

А ето как звучи:

Момченцето със звънченцето

Имало едно време едно момченце. То си имало едно звънченце. Един ден момченцето легнало под едно дръвченце, закачило си на него звънченцето и заспало.

Спало, спало, спало, а като се събудило, видяло, че дръвченцето е пораснало и не може да си стигне звънченцето.

Тогава казало на дръвченцето:

– Дръвченце, дай ми звънченцето!

– Няма да ти го дам! – отвърнало дръвченцето.

– Ти, дръвченце, няма да ми дадеш звънченцето, но аз ще отида при брадвата и ще и кажа да дойде и да те отсече!

Отишло момченцето при брадвата и казало:

– Брадвичке, отиди да отсечеш дръвченцето!

Брадвата казала: „Няма да ида!“

– Ти, брадво, няма да идеш, но аз ще отида при камъка и ще му кажа да дойде и да те захаби!

Отишло момченцето при камъка и му казало:

– Камък, отиди да захабиш брадвата!

Но камъка също не искал.

– Ти, камък, не искаш, но аз ще ида при реката и ще и кажа да дойде и да те завлече!

Отишло момченцето при реката и казало:

– Рекичке, отиди да завлечеш камъка!

Реката му отвърнала:

– Няма да отида!

– Ти, рекичке, няма да идеш, но аз ще отида при бивола и ще му кажа да дойде и да те изпие!

Отишло момченцето при бивола и му казало:

– Биволе, отиди да изпиеш реката!

Но бивола не пожелал.

– Ти, биволе, не искаш, но аз ще отида при пушката и ще и кажа да дойде и да те гръмне!

Отишло момченцето при пушката и казало:

– Пушке, отиди да убиеш бивола!

Пушката му отговорила:

– Няма да отида!

– Ти, пушке, няма да идеш, но аз ще отида при мишките и ще им кажа да дойдат да ти изгризат каишките!

Отишло момченцето при мишките и им казало:

– Мишки, отидете да изгризете на пушката каишките!

Но и те не искали.

– Вие, мишки, няма да отидете, но аз ще ида при котката и ще и кажа да дойде и да ви изяде!

Отишло момченцето при котката и казало:

– Коте, отиди да изядеш мишките!

Обаче, и котката не пожелала.

Котката лежала под столчето на бабата, която тъкмо предяла. Бабата си изпуснала хурката, хурката цапнала котката по главата и котката хукнала да яде мишките, мишките – да изгризат на пушката каишките, пушката – да убие бивола, биволът – да изпие реката, реката – да завлече камъка, камъкът – да захаби брадвата, брадвата – да отсече дръвченцето. Брадвата отсякла дръвченцето, момченцето си взело звънченцето и, зън-зън-зън, хайде, всички навън!

Това, мили родители, е любимата ни приказка с Ади. Дано и на вас и вашите деца се хареса и с нея на уста да прекарвате още хубаво време заедно!

Бабо, обичам те!