Прохождане на детето

Прохождането на детето е вълнуващ момент в живота на всяко семейство. Но този процес стартира, далеч преди малчуганът да направи своите първи самостоятелни крачки. В зависимост от индивидуалностите на всяко човече, до официалното прогождане то може да премине през различни етапи.

Пълзене

Да, наистина много деца преминават през етап на пълзене, който има различна продължителност и тип при отделните дечица. Между 6-тия и 10-тия месец се намира периодът, в който обичайно бебето започва да пълзи. Пълзенето идва, след като бебето умее да съсредоточи погледа си и с двете очи върху един обект.

Бебето може да пълзи по стандартния начин, като придвижва противоположен крак и ръка, а може да избере и по-екстравагантна “походка”, като пълзи, влачейки едното краче, или пък като командос. Каквото и да е пълзенето, радвайте му се, защото то помага на мускулите на бебето ви да укрепнат и може да разреши някои вродени проблеми като диастазата на коремните мускули, например. Освен неговото физическо развитие пълзенето благоприятства и интелектуалния прогрес при бебето. Координацията и концентрацията на мъничето се подобряват, а те са изключително важни и при прохождането.

Бебето не пълзи

И все пак, не всички бебета минават през етап на пълзене. Някои бебоци не желаят да пълзят и директно започват да пристъпват.

Моята малка Аделина беше такова бебе. Въпреки всички усилия да я стимулирам да пълзи, Ада реши, че на 6 месеца, малко след като започна да седи що-годе добре, ще се изправи на крачета и ще прави крачки. Опитах да я оставям по корем и да и показвам интересна играчка пред нея, за да я мотивирам да се придвижи напред. Опитах да и правя и други упражнения за пълзене. Но уви, единственият резултат беше инцидентно провлачване напред към целта за сметка на изправяне на крачета с опора и желание за ходене. Но какво да се прави – на сила хубост не става и от 6-тия до 9-тия месец, когато тя проходи минахме през изтощителен период на водене и пристъпване.

Използване на проходилка

Като по всички останали въпроси и по този не липсват противорвчиви мнения. Според последните разбирания е желателно детето да не бъде поставяно в проходилка, тъй като това натоварва изкуствено мускулите и най-вече ставите на бебето и създава на детето лъжлива представа за ходене. В един момент бебето ползва проходилката по-скоро като количка, отколкото реално да прави крачки с нейна помощ.

Ето го и моят опит. През 3-те месеца на пристъпване, за които писах по-горе, не ползвахме проходилка. При прегледа от ортопед на 6 месеца се установи, че ставите на Ади са значително по-развити за възрастта й. Заради това и заради нейното умение да се изправя сама, и давах ръце и я водех, но така и не се престраших да вземем проходилка.

Едва когато направи първите си стъпки и започна да се разхожда у нас като камикадзе, взехме една проходилка на заем, за да я слагаме в нея по малко и така да имам минути време за някоя задачка. Тези от вас, които следят моята поредица – Mama GURU, знаят, че нямаме баби помощници и това налага някои компромиси (все пак, къщата има нужда от почистване, а ние – от похапване). Затова, използвахме проходилката, докато Аделина започна да ходи стабилно и най-вече да се пази – второто бидейки напълно естествено за бебетата, минали през пълзене, и чуждо за пропусналите.

Използване на повод за бебета

И с това чудо на науката и техниката се запознах по повод ранния порив на Ади за ходене.

След като започна да пристъпва, много родители с опит ме съветваха да опитам да я водя с повод, за да щадя кръста си. Болки в тази област на тялото ми никак не липсваха, понеже Аделина почти не приемаше друго освен разходки насам-натам, които, естествено, ме принуждаваха да бъда превита на две.

Един ден, при случайна среща с мили хора в парка, получих шанс да изпробвам техния повод за бебета и при първи прочит идеята ми се стори добра. Вместо кръста си при воденето на Ади натоварвах мускулите на ръцете, а това към онзи момент беше за предпочитане. Това, което не ми допадна, обаче, беше фактът, че след кратка разходка с повода ръцете ми ставаха прекалено изморени и се налагаше да продължим без него така или иначе. Затова, пренебрегнах съветите на другите хора и не си взехме повод за бебета. Ползвахме един повод за бебета инцидентно около Коледа, когато, обаче, Ади ходеше вече сама и, всъщност, поводът си беше просто една каишка, с която ограничавахме възможностите за лошо падане.

Ами, това е. Моята малка сладка Аделина вече е голямо момиче и отдавна оставихме прохождането зад гърба си. За онези родители, на които то тепърва предстои или които сега се намират на този етап, желая кураж и здрав кръст! Следвайте инстинктите си и се доверявайте на сигналите на своето дете. Ако то умее да прави нещо самостоятелно, подкрепете го без притеснение. Ако пък още не може само да се изправи на крачета, не го насилвайте – всяко нещо с времето си. Радвайте се на настоящия момент, защото той има своята неповторима красота!

Чао и до нови срещи!