Различия с партньора относно възпитанието

Няма какво да се лъжем – независимо колко години сме прекарали със своя партньор, това не може, а и не бива да заличава нашите индивидуални особености. Докато все още сме просто двойка, различията, които имаме, се преодоляват по-лесно. Но когато в живота ни се включи още един член на семейството – нашето собствено дете, нещата стават значително по-трудни.

В тази статия ще ви разкажа отново своя личен опит. Той не е панацея за проблемите на всички семейства. Представлява само една гледна точка, която, обаче, може да на мерите за полезна.

И така, преди Аделина да се роди, с моя мил съпруг – Велизар, сме водили много разговори именно на тази тема – подхода при възпитанието на детето. Понеже аз съм по-нетърпелива, израснала съм под възпитанието на съвсем различен тип родители от родителите на мъжа ми и ясно си давах сметка за тези обстоятелства, доста преди Ади да дойде на белия свят, инициирах такива дискусии, в които да обсъдим предварително приемлива и за двама ни стратегия за справяне със ситуации на различни гледни точки по една и съща тема относно възпитанието детето ни. Стигнахме до извода, че за да успяваме в подобни конфликти трябва, на първо място, да определим подходящо време, в което да се случват разговорите по наболелите въпроси, а именно време, в което Ада не е с нас. Решихме това заради общото си разбиране, че демонстрацията на конфликт между родителите, от една страна, кара детето да се чувства разтревожено и несигурно, а от друга – да усеща слабост в родителското тяло (цяло), която неправилно да използва за манипулации.

Ади се роди и само след 7-8 месеца вече започна да се оформя като един малък човек със собствено мнение по различни въпроси. Естествено, именно тогава дойде време за първите спорове с моя съпруг. Оказа се, че онова, което на теория  бяхме избистрили така добре като план, на практика се получаваше трудно. Не ни беше лесно, особено на него, да сдържаме мнението си в моменти на неприятности и да отлагаме неговото споделяне с партньора за по-късно, когато и ние, и другият ще сме по-спокойни, а и детенцето ни няма да е с нас.

Ето тук идва ред да споделя и друго, за което се бяхме споразумяли – да изчакваме моментът на афект да премине и да обясняваме на партньора си спокойно какво в неговото поведение спрямо детето не намираме за полезно и защо. И това се оказа голям препъни-камък. Всеки от нас, като една истинска свекърва, не можеше да задържи езика си зад зъбите и си позволяваше да се намесва в създала се ситуация между другия родител и детето, с най-добри намерения и най-лоши инструменти за реализирането им. Така добре премислената и позитивна позиция се вербализираше по начин, който често я караше да звучи по-скоро като нападение, нуждаещо се от отбрана от другата страна. Тези атаки, за жалост, единствено изостряха защитната позиция на другия партньор и го караха да се чувства тъжен и гневен, понеже има нужда от доверие и подкрепа.

След всеки такъв конфликт, все пак, успявахме да намерим време, в което на спокойствие да седнем и да направим разбор на събитията. Именно в тези разговори се раждаха някои сполучливи решения за възпитанието на детето, напрежението между нас се разсейваше и отношенията ни се връщаха към нормалното си състояние.

В никакъв случай не искам да ме разбирате грешно – не всеки разговор е имал щастлив край, нито пък всеки опит за градивна дискусия е бил успешен. Имали сме редица случаи, в които разговорът бързо прераства в спор, в който отново се чуват доста вредни приказки. И все пак, без опити не се стига никъде. Няма как да се очаква, че само с един разговор по дадена тема ние ще намерим решение, което ще работи цял живот. Обстоятелствата се менят непрекъснато, детето расте, ние самите също се променяме. Затова, връзката ни на партньори, поели грижите за едно крехко създание, което желаем да стане човек, трябва да получава ежедневни грижи, да бъде подсилвана, да бъде пазена.

С много труд, старание, а понякога и с някоя друга жертва със собственото его ние успяваме вече 2 години да възпитаваме своето първо дете. Готови сме да се учим и се надяваме да успеем да съхраним връзката си и едновременно с това да възпитаме и отгледаме едно щастливо дете.

А накрая споделям с вас едно кратко видео, в което преди време се опитах да синтезирам някои от вижданията си отновно възпитанието на малкото дете: